Добре дошли в Ланковата къща!

Тук е място за отпускане, за размисъл и вдъхновение. Времето, прекарано в покой и сред красота, е велик дар – и ние ви го предоставяме! Колко са местата, на които можеш да бъдеш себе си, да се откъснеш от света навън и да се наслаждаваш – на гледката, на хармонията, която усещаш точно тук?! И да забравиш как тече времето…

Старата Ланкова традиционна българска двукатна къща e строена в края на 19. век от Лалю Иванов Ланков /1860-1914/, опълченец от Шипченската епопея в Руско-турската Освободителна война1877-1878г., преселник от габровското село Тодорчета. Това е и родната къща на синовете му: Иван Ланков /1894-1958/, участник в Първата световна война 1914-1918г. от известния с бойната си слава 23-ти Пехотен Шипченски полк, и на поета Никола Ланков /1902-1965/.

Къщата е реставрирана в автентичния си вид през 2018-2019 г., като следите от Възраждането са оставени да личат в нея с всичките си знаци – неподражаемата възрожденска атмосфера на високите зидове, дървените греди и порти, дърворезбите, оджаците, уредбата на стаите. Превърната е в етнографски комплекс с тематични експозиции във всяка от стаите.

Горният кат на къщата се състои от широко преддверие /кьошк/ и 5 стаи с характерната за края на 19. и началото на 20.век уредба. В пространството на стаите са обособени автентични сбирки: на рода Ланкови, съчетана с историята на селото; етнографски сбирки – селски и градски бит /соба и градска стая/, Ланковия род през войните и през годините. Всичко това е отразено чрез богат родов материал – снимков, документален и предметен. Голяма част от сбирката е дарение от наследниците на Иван и Никола Ланкови.

Другият акцент в експозициите е върху традиционната българска народна шевица и символите и орнаментите в нея. Повечето автентични български народни носии в Изложбената стая са предоставени от потомците на Дора Ланкова, която през 30-те години на ХХ век е имала магазинче за Българска народна везба в град София.

Като шеста стая е пристроен импровизиран параклис/молитвена стая с дърворезбовани и зографисани икони и кът за усамотение.

Основното, от което се ръководи екипът на Къщата, предоставящ този дар, е какво прави, защо го прави и за кого! Събраните артефакти, исторически документи и снимки, автентични образци от селото, от Казанлъшкия регион и от цяла България са предоставени на вниманието на посетители от всички възрасти, пол, етническа и верска принадлежност.

„Времето си има писец, записва всичко по лицата на хората, по скалите, по корите на дърветата, записва случки и събития и то без преувеличения – пише самата истина. Който може да чете почерка на времето, той може да разгадава много тайни.“

Б.Бойчев

За първи път село Голямо Дряново се среща в турските регистри от 15.век под името Биджарели /Бицархли/, по-късно, в 1676 г. като Бичарели и през 18.век – Бичарлии. В превод означава: жъне, жътва, коси ливада. След заселването с българи започва да се нарича БИЧЕРЛИЙ. Преименувано е на Голямо Дряново през 1906 г. Едни от първите български родове, дошли в село Бичерлий и придали по-нататъшния български облик на селото, са основателите Базиргяновия и Малешковия род. Дошли от габровските колибарски села Тодорчета, Зелено дърво, Топлеш, Жълтеш, Драганчетата… в края на 19.век, установили се тук, построили къщи, създали деца, уредили село.

Лалю Иванов Ланков „ОПЪЛЧЕНЕЦА“ /1858 – 1914/

Детството на Лалю Ланков в габровското колибарско селце Тодорчета било отчайващо трудно – аргатувал при по-заможни стопани, по-късно баща му го дал у един чорбаджия габровец да изучава занаят. Чак на 15 годишна възраст започва да получава пари от майстора, но скоро поради ниското заплащане настъпва разрив между него и чорбаджията, напуска го и тръгва сам да си търси късмета. Отива в Свищов, където покрай сиромашията му се случва нещо, което променя живота му. Тук Лалю посреща руските освободителни войски, научава за опълчението и се записва – на 7 август 1877 г. името му вече фигурира в списъка на опълченците от 2-ра рота на 9-та дружина на ген.Мирски. Целият тежък зимен период прекарва с ротата си в с.Селце – в сняг до колене, студ, виелици, наряди по постовете. Тук той получава измръзване на крайниците, което оказва сериозно влияние на здравословното му състояние. Участва в битка за превземането на шейновския укрепен лагер на турците. След този кръвопролитен бой съпротивата на Вейсал паша е сломена и е превзет и Казанлък. Така един преселник, по-късно голямодряновец – Лалю Ланков, има принос за освобождаването на града! На 2 юни 1878 г. се уволнява от Българското опълчение с медали за храброст и с дарени по-късно 50 декара земя. През 1884 г. се преселва тук, в с.Бичерлии. Занимава се със земеделие и кръчмарство, има 4 гюлапски казана в Г.Дряново, воденичка на Дермен дере, отваря бакалия. В селото го наричат Лалю Бакалина. От брака му с Донка се раждат 8 деца – две момчета и 6 момичета. Заради старата си травма остава на легло последните години от живота си. Умира на 28 април 1914 г. на 56-годишна възраст. Оставя голяма фамилия, синовете му са участници в Първата световна война, единият е известен поет; дъщерите – учителки, адвокати, лекари. Фамилното си име наследява от баща си Иван, който ходел да работи при румънските чокои /земевладелци/ и понеже бил най-висок измежду другите работници, започнали да го наличат ЛАНГ /от long, дълъг/, постепенно името се „побългарява“ и става Ланк, от там Ланков.

Ланковия род, около 1917 г. / The Lankovs family, about 1917th

Мнения от нашите гостиМнения

Did you like this? Share it!